Тюлените, наричани перконоги, съставят група хищни
животни, които са преминали към земноводен начин на живот и са отлично
приспособени да живеят във вода.
Тюлените имат вретенообразно тяло с къси крайници, които завършват с широка перка поради образуването на твърда плавателна ципа между пръстите на крайниците. Челюстта е както при хищниците, но липсват кучешките зъби. Късата козина плътно приляга към тялото и го предпазва от вятър и студ, само ако е суха. Във вода тя цялата се намокря. Топлинната изолация се осъществява на първо място чрез дебелия слой подкожна тлъстина. Тюлените не само умеят добре да плуват, но се гмуркат отлично. Когато плуват под вода, предните перки им служат за кормило, а придвижването става със задните перки, които поради специфичното си разположение в задната част на тялото са отлично пригодени за загребване, Задните перки се удрят една в друга и по този начин се създава силен тласък назад. Като правило тюлените се гмуркат за 5—6 минути, но без затруднение могат да останат и 20—30 минути под вода. Най-изкусният гмурец сред тях — тюленът на Уедъл — издържа 70 минути, Спускането на дълбочина до 200 метра е обикновено явление за много видове, до 300 метра — по-рядко. За тюлена на Уедъл нормалният диапазон на гмуркане е 180—360 метра, но може да стигне и до 600 метра дълбочина. На кратки разстояния тюлените плуват със скорост 22—28 километра в час (наблюдаваната максимална скорост е 37 километра в час). При гмуркане ноздрите плътно се затварят. Младите тюлени не се гмуркат толкова надълбоко и с такава продължителност като възрастните.
Тюлените улавят храната си предимно под вода. Дихателната им система е пригодена към продължително гмуркане. Те могат да дишат на неравномерни интервали. Имат 15 двойки ребра и поради това по-гладък гръден кош. На суша също могат да задържат
дишането си до десет минути.
Малките се раждат и кърмят на сушата или върху леда, но във всеки случай на въздух, а не във вода. Тюленовото мляко съдържа 40—50 на сто мазнини (кравешкото мляко съдържа 3,4 на сто мазнини).
Тюлените са разпространени във всички морски басейни на Земята, някои видове се срещат дори в сладководни води. Почти без изключение обаче те предпочитат студените води, главно защото полярните морета са богати с храна. Тюлените извършват далечни странствания по море. От старо време много видове са били преследвани от хората заради кожата и мазнините. С усъвършенстването на тюленовия лов в края на XVIII в. редица видове са били почти изтребени. В наши дни все по-силно си пробива път идеята да се запазят тези животни, а икономическото им използване в голяма степен се съчетава с подходящи защитни мерки.
Днес на Земята съществуват около 30—35 милиона тюлени, от които 17 милиона живеят в Антарктика. Видовете са 34 на
брой и се групират в три различни семейства, а именно два вида спадат към моржовете (разпространени са само в Северното полукълбо), 14 към ушатите тюлени и 18 вида към безухите, или същинските тюлени. Шест вида живеят, в Антарктика — един вид
ушат тюлен (антарктическата морска мечка) и пет вида безухи тюлени (южният морски слон и четири вида южни тюлени). Възрастта на тюлените се определя по годишните кръгове на дентина.
Тюлените имат вретенообразно тяло с къси крайници, които завършват с широка перка поради образуването на твърда плавателна ципа между пръстите на крайниците. Челюстта е както при хищниците, но липсват кучешките зъби. Късата козина плътно приляга към тялото и го предпазва от вятър и студ, само ако е суха. Във вода тя цялата се намокря. Топлинната изолация се осъществява на първо място чрез дебелия слой подкожна тлъстина. Тюлените не само умеят добре да плуват, но се гмуркат отлично. Когато плуват под вода, предните перки им служат за кормило, а придвижването става със задните перки, които поради специфичното си разположение в задната част на тялото са отлично пригодени за загребване, Задните перки се удрят една в друга и по този начин се създава силен тласък назад. Като правило тюлените се гмуркат за 5—6 минути, но без затруднение могат да останат и 20—30 минути под вода. Най-изкусният гмурец сред тях — тюленът на Уедъл — издържа 70 минути, Спускането на дълбочина до 200 метра е обикновено явление за много видове, до 300 метра — по-рядко. За тюлена на Уедъл нормалният диапазон на гмуркане е 180—360 метра, но може да стигне и до 600 метра дълбочина. На кратки разстояния тюлените плуват със скорост 22—28 километра в час (наблюдаваната максимална скорост е 37 километра в час). При гмуркане ноздрите плътно се затварят. Младите тюлени не се гмуркат толкова надълбоко и с такава продължителност като възрастните.
Тюлените улавят храната си предимно под вода. Дихателната им система е пригодена към продължително гмуркане. Те могат да дишат на неравномерни интервали. Имат 15 двойки ребра и поради това по-гладък гръден кош. На суша също могат да задържат
дишането си до десет минути.
Малките се раждат и кърмят на сушата или върху леда, но във всеки случай на въздух, а не във вода. Тюленовото мляко съдържа 40—50 на сто мазнини (кравешкото мляко съдържа 3,4 на сто мазнини).
Тюлените са разпространени във всички морски басейни на Земята, някои видове се срещат дори в сладководни води. Почти без изключение обаче те предпочитат студените води, главно защото полярните морета са богати с храна. Тюлените извършват далечни странствания по море. От старо време много видове са били преследвани от хората заради кожата и мазнините. С усъвършенстването на тюленовия лов в края на XVIII в. редица видове са били почти изтребени. В наши дни все по-силно си пробива път идеята да се запазят тези животни, а икономическото им използване в голяма степен се съчетава с подходящи защитни мерки.
Днес на Земята съществуват около 30—35 милиона тюлени, от които 17 милиона живеят в Антарктика. Видовете са 34 на
брой и се групират в три различни семейства, а именно два вида спадат към моржовете (разпространени са само в Северното полукълбо), 14 към ушатите тюлени и 18 вида към безухите, или същинските тюлени. Шест вида живеят, в Антарктика — един вид
ушат тюлен (антарктическата морска мечка) и пет вида безухи тюлени (южният морски слон и четири вида южни тюлени). Възрастта на тюлените се определя по годишните кръгове на дентина.
